Балансът между съдбата и волята

Най-важният проблем, който занимава умовете на хо­рата във връзка с темата съдба, е отношението между волята и съдбата. На едната страна са застанали привържениците на така нареченото разбиране Джебрийе, които смятат, че човек е жертва на съдбата, че тя го потиска, поставя го на подсъдимата скамейка и му връзва ръцете и краката. На сре­щуположната страна са привържениците на ограниче­ното разбиране Му'тезиле, които смятат, че човек е творец и господар на съдбата си. Тези две разбирания заемат две крайни позиции и са далеч от мисълта да дадат правото, което заслужават и съдбата, и волята. А истината е точно по средата, т.е. както се опитахме да обясним в горните редове в цялата вселена и в човешкия живот става въпрос за господството на съдбата. Същевременно човек при­тежава минимална воля за склонност, мисъл, разсъждение, предпочитание и решение. При това положение въпросът трябва да се разгледа като две везни на една теглилка и да се установи равновесие между тях.

Свещения Коран разрешава този въпрос, като събира на едно място две последователни знамения на сура "Обвиването": 27-мо и 28-мо знамение, в което се повелява: "[Kоранът] Това е само поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на Правия път...." И непосредствено в следващото знамение 29 е повелено: "Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете." По този начин се стига до зак­лючението, че Аллах е този, които желае всичко, но същевременно се разбира, че той не е против правото на ­човек да иска. В други знамения е казано: "А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (37/96) и по този начин е изтъкнато, че сътворяването и създаването е дело единст­вено на Аллах (да Му се слави името). А в други знамения е ка­зано: "На човека не му се полага нищо друго освен онова, което изкарва с труда си...! Следвайте пътя на Аллах и се бо­рете за вярата! Тичайте към Дженнета (Рая)! Искайте от Аллах да ви дава основания! Четете, пишете и мислете!" С тези и подобни на тях други поощрения се изтъква, че пред съдбата човек не е осъден с вързани ръце и крака и че той трябва да се осланя на волята си, която е едно необходимо обикновено условие. В някои айети това е подчертано още по-ясно: "…И спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас…" (2/40). "О, вярващи, ако подкрепите [делото на] Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще утвърди стъпките ви." (47/7). "…Аллах не променя хората, докато те не променят себе си…" (13/11). От това следва, че абсолютно насилие се упражнява върху неодушевените предмети (джемадат), рас­тенията (небатат) и животните (хайванат), с няколко думи казано, върху творенията, които не притежават воля. А върху хората и джиновете се прилага условно насилие. Та­ка че сътворяването на частичната воля и на нейните последствия е записано и подчертано предварително от Аллах и е отбелязано буква по буква в книгата на съдбата.

а) Аллах (да Му се слави името) е знаел предварително как ще постъпваме с волята си и така е записал нашата съдба.

Както изяснихме вече, съдбата не насилва човека да върви в дадена насока; понеже, Аллах знае как ще постъпим, е определил съд­бата на всеки свой раб, като предварително е записал как­во ще прави той. Т.е. съдбата е от знанието, а не волево и си­лово понятие. Науката е подчинена на знанието. Само че за науката на Аллах едва ли е правилно да се каже, че е под­чинена.

Твърдението, че съдбата е научно понятие, означава, че по отношение на нея всичко се крои и реже по науката на Ал­лах, че тя се определя, установява и след това се прев­ръ­ща в план и проект. Едно е да се знае, друго е да се прави то­ва, което се знае. Колкото и каквито планове и проекти да чертаем в главата си, те никога няма да се превърнат например в една фабрика или в едно жилище. Зависимостта на науката от знанието означава зависимост от формата, която ще добие проектът или планът във външ­ния свят, т.е. в практиката. Простете ми за сравнението, но съд­бата, която е един от термините на науката на Аллах, е нещо като план и проект. Той получава форма и самобит­ност в дейности, които са резултат на човешката воля. Това прилича на невидимо писмо върху хартия, което става ви­димо, като се прояви със съответното химическо съедине­ние. Когато човек предприема инициатива, зад която е зас­танала неговата минимална воля, и Аллах му помага със своята сила да се прояви невидимият текст или чертеж върху хартията, той може да се материализира и да се оформи във външния свят. Така че Аллах (да Му се слави името) знае предварително на какво е способен човек с волята си.

Представете си един влак, който се движи между два града. Поставеното на видно място разписание, подгот­вено от съответното бюро, дава сведения в кои часове и в кои жп гари с точност до минута ще бъде този влак. В дейст­вителност той пристига в определените гари точно в посо­чените часове и минути. Но за да се подготви разписанието с такава точност, е необходимо да се знаят в подробности скоростта на влака, особеностите на жп линията, по която се движи той, колко пътници и багаж може да поеме този влак, колко жп гари има по тази линия, какви са атмосфер­ни­те условия през различните сезони и месеци и всички дру­ги фактори, които се отразяват върху движението на влака. Пита се: дали влакът пристига в определените жп гари точно в определеното време поради подготвеното от бюрото разписание или поради това, че движението на вла­ка се регулира от страна на независими фактори различни от бюрото, за което стана дума? Подобно е и положението на волята. Тя не е поставена под абсолютно зависимост от съдбата.

Астрономическите явления, подобни на слънчевото затъмнение, предварително се установяват и предвиждат в научните доклади и календари, като се определя денят, ча­сът и минутата на явлението. Пита се дали затъмнението на слънцето и на луната се сбъдва в определения ден, час и минута поради това, че той е определен в календара, или, нап­ротив, това се отбелязва в календара именно защото се знае, че затъмнението ще се осъществи неизбежно в опреде­леното време. Човек постъпва по волята си не защото Аллах (да Му се слави името) е вписал този факт в книгата на съд­­бата. Напротив, Аллах е записал това в книгата, защото е знаел, че този човек ще постъпи именно така. Както всяка за­писана в книгата на съдбата човешка постъпка не е при­чи­на Аллах да налага волята си, така и обстоятелството, че човек е господар на волята си не е причина постъпките му да бъдат предварително вписани в книгата на съдбата.

б) Не може да се твърди, че съществува еднопосочна съд­ба без участие на волята.

Най-важната триангулационна точка на въпроса за съд­бата е следната: Аллах (да Му се слави името) с безбрежната си наука знае всичко, което ще се случи още когато записва в книгата за съдбата на човека и не е забравил придобивките му и участието на волята му в осъществяването на тези при­добивки и е записал всички тези неща в тази книга. Уча­стието на човека в дадената работа, която върши, е натискане на копчето, а Всевишният създава това условие, и го реализира. Установяването и едновременното изпълнение на тези две неща наричаме съдба.

Представете си в съседната стая един часовник, който не виждате, но чувате тиктакането му. Ако ви попитат ра­боти ли този часовник, вие ще дадете положителен отговор, след който няма да ви кажат: "Иди го виж, дали му се въртят стрелките!" Ако един часовник работи и стрелките му след­ва да вземат участие. Или иначе казано, непрестанното вър­тене на стрелките и на секундарника на даден часовник оз­начава, че механизмът му работи. Подобно на това, ако има съдба, ще има и воля, т.е. ако искаме да разгледаме волята, трябва да я разгледаме ведно със съдбата.

Ето защо човек не е робот с вързани ръце и крака пред съдбата. Т.е. той не е робот, който се е оплел в мрежата на съд­бата като в паяжина с вързани отзад ръце и окачена на шията му заповед за обесване, чийто дъх е спрял, нито пък осъден, когото са хвърлили в морето и са му казали подигравателно "Пази се да не се измокриш!" Да, както това не е съдба, така и човек не се носи във въздуха и не се върти като отбрулен от вятъра на съдбата лист. Във всяко нещо на Исляма има мярка и правилна насока. Ако сърденето за било и небило е изпадане в една крайност, смиреното мълчание пред всяка дума и пред всяка постъпка е друга крайност. Ако ом­разата към жената и отказът от женитба е крайност, опи­тът да се възползва от всяка срещната жена е друга крайност. Ако превръщането на капитала в тотем8 е крайност, обрат­ното, т.е. отричането на правото да се притежава богатство също е крайност. И така, ако приписването на всяко нещо на човека в областта на темата съдба и твърдението, че човек сам твори собствените си дела, е крайност, противното твъ­р­дение, т.е. "поддържането, че рабът на Аллах не взема учас­тие и не проявява никаква функция в собствените си дела", унижаването на човека до степен на парализиран, който не помръдва дори пръста си в полза на собствената си съдба, е фа­тализъм и прекаляване. А непоколебимите последователи на нашия пророк Хз. Мухаммед алейхисселям, на чиито виждания се постарахме да станем изразители в настоящия труд с твърдението: "Стремежът кум припечелване и волята са от рабите, а сътворяването - от Аллах (да Му се слави името)" са из­ти­кали на преден план истината и са посочили умерения път, по който трябва да се върви по тези въпроси. "Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва когото пожелае." (14/4). И ако работата за създаването на тези дела тежи 10 тона, онова, което се пада на рабите Му, тежи са­мо няколко грама, но дава резултати, които имат голяма стойност.

Този, който има желание и намерение да посети джамия, месджит или някой друг от домовете на Аллах, и изрази това си желание Аллах ще му помогне да осигури пос­ти­га­нето на резултат в тази насока. Слушането на проповед или слово за величието на Аллах, седнал коляно до коляно със спретнатия си чистоплътен приятел, може да стане при­чина за тръгването му по правия път. От друга страна, Аллах може да отправи по желания път този, който има намерение да се отбива в някоя механа и да го провали, но ако иска може и да не го провали. Някоя лоша дума, казана за Аллах или за Неговия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), може да му се отвърне според намерението му с едно от имената на Всевишния – Мудил (Водещ към заблуда) и това няма да е несправедливо. Накратко, човек избрал пътя на истината или на заблудата ще достигне своята цел. Рабът е този, който се насочил да върви по този път, а Аллах е Този, който осъществява това и според деянията си ще бъде наказан или възнаграден.

в) Съдбата поставя на едно ниво причината и причи­ни­теля; материалите и средствата, с които разполага во­ля­та, са записани в книгата на съдбата.

След като се случи злощастие или смърт, накратко някое печално събитие, често пъти казваме: "По-добре да не бе ходил там, да не бе шофирал с такава голяма скорост" и тем подобни... Всъщност предвиденото в съдбата събитие, заедно с причините, които са го предизвикали, и причините, които са извън него, са записани заедно, т.е. всяко събитие във всеки миг на живота, заедно с всичките си страни и под­робности, са предварително записани. Така например, ако някой човек е убил с пушка другия по собствената си во­ля, това събитие е записано в предвечната наука на Аллах, следователно то е било предвидено и се знаело отпреди. То­зи, който си е послужил с пушката, ще е свършил тази работа по собствената си воля. "Ще дръпне спусъка със соб­ствения си пръст и в резултат на това другият ще умре." Така е записано предварително. Ако се абстрахираме от наличието на пушката, която изстрелва причинилия смърт­та куршум, как бихме преценили смъртта на срещуполож­ния и на какво друго би се дължала тя? Да речем, че заги­на­лият можел да умре от катастрофа с превозно средство. В такъв случай щяхме да речем, че така му е било писано: "да загине от пътна катастрофа". Ако той би умрял от друга причина, например от болест, тогава щяхме да кажем, че му е било писано да умре от болест...

г) В края на краищата съдбата признава волята и те са рамо до рамо. Нито волята отрича съдбата, нито пък съдбата отрича волята.

Нека да изразим темата с ясни изречения:

1. Във вселената господства една божествена съдба и програма, а човекът притежава воля и наклонност.

2. Аллах, който владее безкрайна наука, вижда мина­ло­то, сегашното и бъдещето време, събрани в една точка, и та­ка си ги знае.

3. Аллах (да Му се слави името) отбелязва всички съби­тия, които ще се сбъднат в бъдеще и ги описва в наличните книги.

4. Нещата, които правим, не ги правим за това, че Аллах ги е записал точно така. Напротив, Аллах (да Му се слави име­то) ги записва предварително, защото знае, че ще напра­вим именно това.

5. Когато Аллах (да Му се слави името) записва съдбата ни, не изключва нашата воля и ще ни потърси сметка как сме я из­полз­вали.

6. Освен благодеянията, които ни прави, Аллах (да Му се слави името) поради безкрайното си милосърдие ни обе­щава да отидем в Дженнета (Рая), ако добре използваме ре­гулатора на волята си.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2024 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
"fgulen.com" е официалният сайт, на който се публикуват трудовете, статиите и изявленията на Фетхуллах Гюлен